ЮНИ
ХЪРВАТИЯ / ИТАЛИЯ / ИСПАНИЯ
ХЪРВАТИЯ - ДУБРОВНИК
Дубровник е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е световноизвестен туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания. Дубровник е наричан „Перлата на Адриатика".
В миналото градът е един от важните центрове на развитие на хърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени. Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града - Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм. Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след земетресението от 1667 г. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.
От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство. Във времето от 14 век до 1808 г. Дубровник е управляван като свободна държава с име Respublica Ragusina Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние. Градът е управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета, които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на 15 век и ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред. В републиката постепенно настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 г. През 1699 градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски. Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през 1806. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.
През 1815, след решение на Виенски конгрес, Австрия от 1867 г. Австро-Унгария анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили. По време на Войната за независимост на Хърватска срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992. След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 по-голямата част от щетите са възстановени.
Старата част на Дубровник е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу възкликва при посещението си в града през 1929: „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник". Дубровнишката република е първата държава в света, признала независимостта на Съединените щати.
ИТАЛИЯ - НЕАПОЛ
Неапол (гръцки: nea polis = нов град; италиански Napoli) след Рим и Милано е третия по-големина град в Италия.
Градът е главен административен център на областта (регион) Кампания и едноименната провинция Неапол. Разположен живописно край Неаполитанския залив. Население 1 000 470 жители към 31 май 2005 г.
Неапол вероятно е бил основан от жителите на тогавашната гръцка колония Куме (Cumae) приблизително през 750г пр Хрл. На няколко километра от Куме бива построен друг град-Партеноп (сег. възвишение в средата на Неапол Pizzofalcone). Чрез това право на заселване Партеноп се разширява до подножието на планината и старият град приема името Неапол (гр. nea poli -нов град). Скоро Неапол започва да се смята за един от най-проспериращите градове в Магна Греция (латински Magna Graecia - „Велика Гърция", от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас). Скюченият договор за съюз с тогава разрастващия се Рим през 326г пр. Хр. довел до една относителна независимост. Но по време на римските граждански войни 88-82пр. Хр. Неапол се оказва на неподходящото място и бива присъединен към Римската империя като зависима провинция от римския държавник Луций Корнелий Сула. В Римската империя той е играел относително малка роля, но точно тогава гръцкото население все повече и повече намалявало за сметка на латинистите, докато накрая към средата на 300г. то бива напълно претопено от етническа и културна гледна точка. Както в столицата, така и в Неапол раннохристиянските общности биват периодично подлагани на преследвания и гонения. Те често са се укривали в катакомбите, които са им служили като място за събрания, за погребения и за разучаване на техния култ. Това положение се променя едва през 313г. с помощта на Миланския едикт. Катакомбите са запазени и до днес и могат да бъдат видени и разгледани. Последният западноримски император Ромул Августул бива свален от престола и през 476г. изпратен "в пенсия" вероятно близо до Неапол.
ИСПАНИЯ - ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА
Богатата и наситена със събития история на Майорка започва още в праисторически времена, което се потвърждава от отделни находки - остатъци от селища на първобитни хора. Свои следи на острова са оставили и античните народи - финикийци, гърци, римляни, византийци, араби. Испанското владичество води началто си от 1229 година, когато кралат на Арагон Хайме I установява контрол над острова и го присъединява към короната.Туристическата индустрия на острова започва да се развива през 20-те години на 20-ти век, когато тук са построени първите хотели, предназначени за най-богатите хора в Европа. Днес курортния туризъм се явява основен аспект на живота на Майорка. Острова разполага с най-широка мрежа от съвременни хотели, осигуряващи на гостите си първокласен комфорт и истинско европейско обслужване. Благодарение на средиземноморския си климат, Майорка се отнася към списъка с курорти, посещавани целогодишно. Даже в самия разгар на лятото тук няма прекалени горещини, а зимата е изключително мека. Относителната влажност е около 70% в течение на цялата година и в съчетание с благоприятния температурен режим поддържа неизменното добро настроение на гостите на курорта. Още един важен фактор, превърнал Майорка в един от най-привлекателните ъгълчета на света се явява удивително богатата и разнообразна природа на острова. В планините на Сиера де Трамонтана можете да се насладите на типичен планински пейзаж. В същата висока част на острова, се намират живописни градчета, като Валдемос и Солер. Северната част на Майорка, където на 100 км се простира планински хребет, се отличава с отвесни брегове, приютили малки заливчета, много от които са достъпни само от към морето и девствени плажове. Вътрешната част на Майорка, където е съхранен традиционния начин на живот, до днес напомня за причините, поради които на времето са я наричали "остров на покоя"
Южната част на Майорка е по-топла и суха. Тук се намират най-красивите плажове на острова - Сес Коветас, Ес Тренк, Мондраго, залива Фигера и залива Сантана. Останалите курорти са разположени на югозападното крайбрежие по всички страни на залива Палма. На югоизток от столицата се намират "немските" курорти Аренал, айа де Палма, и Кан Пастиля. Тези три туристически зони са обединени с общ пет километров плаж. През всеки 700-800 метра са разположени общински "плажни клубове": малък бар, съблекални, тоалетни, наем на шезлонги и чадъри, център за водни спортове. Зад линията на плажа се простира павирана крабрежна улица с високи палми от двете страни. По протежението и има многобройни магазинчета, ресторанти и барове. Трите курорта са са свързани със столицата от няколко автобусни маршрута. На запад от Палма са разположени "английските" зони, сред които се открояват Магалуф и Палма Нова, смятани за център на младежта на острова. Съвсем близо до столицата се намират елитните зони за отдих Илетас и Кала Майор, в съседство с лятната резиденция на кралското семейство - двореца Маривент.
На изток от Майорка, наред с малките заливчета, до днес съхранили своя недокоснат от цивилизацията вид, можете да посетите пещерите Арта в местността Канямел и пещерата Драк. Друга туристическа зона на остров Майорка се намира на североизток, където се намират големите заливи Алкудия и Поленса. Най-важния населен пункт в района е Поленса, където обичат да отсядат художници и артисти и където са съхранени паметници от древноримския град Поленция. Обширния залив Алкудия има великолепни плажове. В тази местност се намира природния парк Албуфера - един от петте на Балеарските острови.
Хотелите в Майорка са съсрвдоточени главно по крайбрежието, прочуто с чудесните си пясъчни плажове и кристално чисто море. Бреговата линия се отличава със съчетанието от обширни плажове, простиращи се на мнгоо километри и величествени скалисти морски скалисти брегове, покрити с пинии и образуващи уединени заливи. Местната кухня, базирана основно на пресни морски продукти и плодове поразява със своето разнообразия и изисканост. Освен това, Майорка се слави с богатия си народен фолклор и традиционни занаяти, сред които дърворезба, грънчарство, обработка на перли, бродерия и много други.